Постинг
04.08.2017 16:30 -
Моши моши, Култура!
Когато прочетох за първи път "Моши моши, Япония", ме обзе непозната до този ми момент енергия. Не съм от тези, които си мислят, че всичко знаят и могат и всичко в този живот са го научили и затова могат да размахват пръст и сочат другите. Напротив, постоянно чета, търся се, наблюдавам и гледам поне да не преча на процесите около мен да се случват.
Четейки Моши моши, Япония постоянно имах чувството, че всичко написано го знам и си казвах: "ето... Точно... Ами да... Не може ли така и тук? И ние можем така... Добре де, толкова е просто всичко (чак фасулско), защо не го прилагаме в България и тук да станем малко по-успешни... малко по-човечни едни към други. Не че не сме...."
Едно от забележителностите на Япония, освен изключителната им подреденост до съвършенство, красота и впечатляваща външна чистота, е още тяхното скромно поведениe, изключителното уважение един към друг, страхът "да не стъпят на криво" - да не наранят, обидят, попречат на другия... И обратното - винаги и без възражение да помогнат, да са в полза на обществото, търпеливи и с трудолюбие да градят ден след ден държавата си, така че да те впечатли и най-малкия детаил. Те знаят, че именно незабележимото впечатлява повече от забележителното. А когато постигнат и двете, ефектът е точно моши моши, култура.
Напоследък Япония ми е интересна. Чета всичко, гледам всичко и с моята приятелка от Япония Юлияна много си говорим. Тя разбива някои мои клишета, които съм прочела и в същото време прави по-силно желанието ми, съвсем скоро да отида и видя този забележителен, изключителен и нов свят за мен.
Но какво ли е това моши моши, култура? Защо именно така са решили да развиват себе си японците? Кое ги прави успешни и защо е важно за мен да бъдем малко като тях? Не роботи, за каквито ги смятат някои, които знаят повече от мен, или извънземни.
Мисля си, това е и въпрос на държавна политика и дори доктрина. Всичко започва още от преди раждането на новият член на семейството. От любовта на майката, възпитанието започва от там. Още в зародиш.
Държавата, която е претърпяла всичко, включително и две атомни бомби, е разбрала, че вместо войни и непрекъснати жертви, страната им може да се развива, само ако всеки един човек в тази страна бъде успешен - първо за себе си, а после и за останалите и да бъде благодарен, когато помага, защото може, зашото е здрав, защото ако помогне на другите, те ще помогнат на него. Защото знаят, че ако откраднеш от другите и другите ще откраднат от теб и тогава ще бъдеш засрамен, изолиран, отритнат... И не заради книгата, която е като библия кодирана в японски разкази, прекрасно и красиво написани от авторката. А заради посланията в нея, които бликат като чист извор от всяка малка история и чрез които си щракаш с пръсти и казваш: и тук и ние можем, така ви препоръчвам "Моши моши, Япония". Прочетете я, препоръчайте я на приятел, дайте я на най-близките ви също да я четат. Моши моши, култура е доктрина полезна за всички нас.
Държавата, която е претърпяла всичко, включително и две атомни бомби, е разбрала, че вместо войни и непрекъснати жертви, страната им може да се развива, само ако всеки един човек в тази страна бъде успешен - първо за себе си, а после и за останалите и да бъде благодарен, когато помага, защото може, зашото е здрав, защото ако помогне на другите, те ще помогнат на него. Защото знаят, че ако откраднеш от другите и другите ще откраднат от теб и тогава ще бъдеш засрамен, изолиран, отритнат... И не заради книгата, която е като библия кодирана в японски разкази, прекрасно и красиво написани от авторката. А заради посланията в нея, които бликат като чист извор от всяка малка история и чрез които си щракаш с пръсти и казваш: и тук и ние можем, така ви препоръчвам "Моши моши, Япония". Прочетете я, препоръчайте я на приятел, дайте я на най-близките ви също да я четат. Моши моши, култура е доктрина полезна за всички нас.
Тагове:
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 395