Постинг
23.07.2010 16:34 -
ДА ПОТЪРСИМ ОТГОВОРНОСТ ОТ РУШИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА/ Открито писмо до:
Автор: sonyagarcheva
Категория: Изкуство
Прочетен: 1079 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2010 10:24
Прочетен: 1079 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 06.08.2010 10:24
До структурите на изпълнителната власт
До кметовете на българските градове
До неправителствените организации
До ръководителите на политическите партии
До медиите
ОТКРИТО ПИСМО
Публикуваният на сайта на Министерството на културата проект за постановление за преобразуване на културни институти, вероятно ще остане в историята на нашата култура като едно Затворено писмо към българското общество. В него ще останат затворени управленската немощ и липса на стратегическа и тактическа визия, безхаберието за развитието на България и несъобразяването с културния контекст на Европа и света, безпринципността и волунтаризма на административния диктат. Защото с него ще бъдат погребани културните напластявания на няколко поколения музикални и театрални дейци, изградените институти, създадените традиции, надеждите за културен растеж на нацията, перспективите за развитие на творческите индустрии и икономиката, на преживяването и свободното време, потенциалният принос на културния сектор за заетостта и брутния вътрешен продукт, за градско/регионално развитие и социално сближаване и т.н.
След като злополучно кастрира с произволни цифри музикалните структури в Австрия, Германия, Италия и Франция, Вежди Рашидов се е заел да докара изпълнителските изкуства у нас до нивото на незащитения от него бюджет на Министерството на културата, т.е. да прекрои институтите по свой, а не по общоприетия аршин. Българските изпълнителски изкуства не могат и не трябва насила да бъдат напъхани в това Прокрустово ложе, защото този път те ще бъдат непоправимо осакатени.
Не може да има реформа в която и да е сфера, при която липсват:
- анализ на ситуацията,
- сравнителен анализ с чуждите практики,
- изводи и препоръки за мениджмънта,
- перспективи за развитие,
- финансово обезпечаване и правна рамка,
- очаквани социален ефект и финансови резултати.
Тази последователност не е спазена, няма конкретни бройки, няма реално финансово изражение, няма план за ресоциализиране на освободените хора по категории и др. Експертите на министерствата на финансите, правосъдието, социалните грижи и др. вероятно ще направят задълбочен коментар на тези „скрити картинки”. Всъщност макар и с общи фрази, мотивите за „редуциране и окрупняване” говорят в повечето случаи за необходимостта от нови решения в мениджмънта, а не в правния статут или профила на институтите.
Задължително е МК преди всичко да уточни с помощта на какъв експертен капацитет и след какви обсъждания е създадена новата „музикална карта”? Директорите на съставите не са питани, работната група от април-май няма заключения в този дух. Тогава става ясно, че това са свободни съчинения на политическия кабинет. Това е грубо вмешателство на некомпетентна политическа воля в деликатна управленска сфера, чиято специфика надхвърля познанията на кабинетните влъхви /и за което неминуемо скоро ще се понесе тежка политическа отговорност/. Как иначе можем да си обясним смислеността в подреждането на 4 осакатени салонни оркестъра през 100 км в Северна България /Видин, Враца, Плевен и Шумен/? Какъв ли е базовият анализ, след като запълняемостта на залата в горепосочените състави е 3 пъти по-висока от тази на Софийска филхармония при 3 пъти по-ниска себестойност на един зрител през 2009 г. /NB – в натуралните показатели на МК има липсващи данни и неверни цифри, манипулативно промъкващи се в официални изказвания!!!/ Какво означава да намаляваш състав поради намаляване на зрителския интерес? Та ако това е единственият критерий, то не трябва ли да се започне от сцената на политическите актьори – Народното събрание? В този смисъл не е ли Родопският театър или Видинска филхармония същият символ и инструмент на държавност в своята сфера, както и Народното събрание? Как да охарактеризираме вливането на Националния музикален театър”Стефан Македонски” в Балет „Арабеск”, освен като лаишки опит за немотивиран команден произвол в изкуството /Боже, до каква терминология опряхме през 21 век, но за съжаление е точна/?
При очевадно прокараната „реформаторска” граница между столичните и провинциалните институти, крещяща е липсата в проекта на децентрализационна идея, както и ролята на общините в тези процеси. Примерът с Пловдивската опера, която само след 6 месеца може да е с модерна общинска сцена, демонстрира високомерно отношение на министерството към тези важни партньори и оголва истинските причини и мотиви за „реформата” – съкращения от липса на средства, а не оптимизиране и развитие. Енигматична остава ролята и на другите големи градове – Бургас, Варна и Русе – изглежда те също трябва да приемат чинопоклонно гилотината на МК. Заедно с обтекаемите мотиви, чийто есеистичен патос окарикатурява сериозността на очакваните действия и резултати, особено през призмата на „интереса на аудиторията”.
Искат се 1.8 млн. целеви средства за обезщетения. Вероятно финансовото министерство ще обремени фиска с тези пари, но министърът на културата от месеци не е на мястото си да обясни, че това е 20% от необходимата сума, за да се прекрати през тази година скандалното припознаване на актьори и музиканти като елемент от бюджетното бреме на държавната администрация. Трябва време, за да се изработи стратегия и закон и да се влезе в новата финансова 2011 г. с делегирани бюджети в реалистични обеми.
Предложените промени са продиктувани от временни финансови причини, при това причинени в голяма степен от самото Министерство на културата със слабата му позиция и аргументация пред МФ, а последствията ще са непоправими и ще отекват години. Как е свързана например идеята за тази „реформа” с професионалното образование? Да направим нулеви години по духови инструменти в средните музикални училища и вузовете? Да увеличим многократно приема на оперни певци? Къде младите актьори и музиканти ще трупат опит и стаж – единствено в столицата ли? Кой от посочените в документа модели драстично оптимизира управлението им от гледна точка на качеството на произвеждания продукт? Как стойността на изпълнителските изкуства ще стане по-видима както в художествено отношение, така и като интелектуален и финансов капитал, използван в икономиката на знанието? Това са по-дългосрочните измерения на днешния абсурд, наречен „реформа”. И тъй като на обществото отново се пробутват някакви пластмасови отливки, то не може да остане равнодушно към такива ерзац-преобразувания.
Истинските реформи се правят с пари, а не с принудителни икономии. Дори и непопулярните мерки са добре дошли, когато са обусловени от разумно претеглени фактори, но не могат да бъдат етикет на необосновани административни импровизации. Впрочем достоен пример за поведение и отношение към културата по време на криза са одържавяването на Народната опера от правителството на Стамболийски веднага след Националната катастрофа и Ньойския договор /наред с реформите и големия тласък в образованието/, както и Законът за театъра от 1942 г. Кризите са за хора на духа и за истински държавници – те тогава показват своята сила. Друго поведение е израз на тежка криза в представата за обществени ценности, която не е в икономиката, а в главите на прелетни политици.
20.07.2010 г. От милеещите за българската култура:
До кметовете на българските градове
До неправителствените организации
До ръководителите на политическите партии
До медиите
ОТКРИТО ПИСМО
Публикуваният на сайта на Министерството на културата проект за постановление за преобразуване на културни институти, вероятно ще остане в историята на нашата култура като едно Затворено писмо към българското общество. В него ще останат затворени управленската немощ и липса на стратегическа и тактическа визия, безхаберието за развитието на България и несъобразяването с културния контекст на Европа и света, безпринципността и волунтаризма на административния диктат. Защото с него ще бъдат погребани културните напластявания на няколко поколения музикални и театрални дейци, изградените институти, създадените традиции, надеждите за културен растеж на нацията, перспективите за развитие на творческите индустрии и икономиката, на преживяването и свободното време, потенциалният принос на културния сектор за заетостта и брутния вътрешен продукт, за градско/регионално развитие и социално сближаване и т.н.
След като злополучно кастрира с произволни цифри музикалните структури в Австрия, Германия, Италия и Франция, Вежди Рашидов се е заел да докара изпълнителските изкуства у нас до нивото на незащитения от него бюджет на Министерството на културата, т.е. да прекрои институтите по свой, а не по общоприетия аршин. Българските изпълнителски изкуства не могат и не трябва насила да бъдат напъхани в това Прокрустово ложе, защото този път те ще бъдат непоправимо осакатени.
Не може да има реформа в която и да е сфера, при която липсват:
- анализ на ситуацията,
- сравнителен анализ с чуждите практики,
- изводи и препоръки за мениджмънта,
- перспективи за развитие,
- финансово обезпечаване и правна рамка,
- очаквани социален ефект и финансови резултати.
Тази последователност не е спазена, няма конкретни бройки, няма реално финансово изражение, няма план за ресоциализиране на освободените хора по категории и др. Експертите на министерствата на финансите, правосъдието, социалните грижи и др. вероятно ще направят задълбочен коментар на тези „скрити картинки”. Всъщност макар и с общи фрази, мотивите за „редуциране и окрупняване” говорят в повечето случаи за необходимостта от нови решения в мениджмънта, а не в правния статут или профила на институтите.
Задължително е МК преди всичко да уточни с помощта на какъв експертен капацитет и след какви обсъждания е създадена новата „музикална карта”? Директорите на съставите не са питани, работната група от април-май няма заключения в този дух. Тогава става ясно, че това са свободни съчинения на политическия кабинет. Това е грубо вмешателство на некомпетентна политическа воля в деликатна управленска сфера, чиято специфика надхвърля познанията на кабинетните влъхви /и за което неминуемо скоро ще се понесе тежка политическа отговорност/. Как иначе можем да си обясним смислеността в подреждането на 4 осакатени салонни оркестъра през 100 км в Северна България /Видин, Враца, Плевен и Шумен/? Какъв ли е базовият анализ, след като запълняемостта на залата в горепосочените състави е 3 пъти по-висока от тази на Софийска филхармония при 3 пъти по-ниска себестойност на един зрител през 2009 г. /NB – в натуралните показатели на МК има липсващи данни и неверни цифри, манипулативно промъкващи се в официални изказвания!!!/ Какво означава да намаляваш състав поради намаляване на зрителския интерес? Та ако това е единственият критерий, то не трябва ли да се започне от сцената на политическите актьори – Народното събрание? В този смисъл не е ли Родопският театър или Видинска филхармония същият символ и инструмент на държавност в своята сфера, както и Народното събрание? Как да охарактеризираме вливането на Националния музикален театър”Стефан Македонски” в Балет „Арабеск”, освен като лаишки опит за немотивиран команден произвол в изкуството /Боже, до каква терминология опряхме през 21 век, но за съжаление е точна/?
При очевадно прокараната „реформаторска” граница между столичните и провинциалните институти, крещяща е липсата в проекта на децентрализационна идея, както и ролята на общините в тези процеси. Примерът с Пловдивската опера, която само след 6 месеца може да е с модерна общинска сцена, демонстрира високомерно отношение на министерството към тези важни партньори и оголва истинските причини и мотиви за „реформата” – съкращения от липса на средства, а не оптимизиране и развитие. Енигматична остава ролята и на другите големи градове – Бургас, Варна и Русе – изглежда те също трябва да приемат чинопоклонно гилотината на МК. Заедно с обтекаемите мотиви, чийто есеистичен патос окарикатурява сериозността на очакваните действия и резултати, особено през призмата на „интереса на аудиторията”.
Искат се 1.8 млн. целеви средства за обезщетения. Вероятно финансовото министерство ще обремени фиска с тези пари, но министърът на културата от месеци не е на мястото си да обясни, че това е 20% от необходимата сума, за да се прекрати през тази година скандалното припознаване на актьори и музиканти като елемент от бюджетното бреме на държавната администрация. Трябва време, за да се изработи стратегия и закон и да се влезе в новата финансова 2011 г. с делегирани бюджети в реалистични обеми.
Предложените промени са продиктувани от временни финансови причини, при това причинени в голяма степен от самото Министерство на културата със слабата му позиция и аргументация пред МФ, а последствията ще са непоправими и ще отекват години. Как е свързана например идеята за тази „реформа” с професионалното образование? Да направим нулеви години по духови инструменти в средните музикални училища и вузовете? Да увеличим многократно приема на оперни певци? Къде младите актьори и музиканти ще трупат опит и стаж – единствено в столицата ли? Кой от посочените в документа модели драстично оптимизира управлението им от гледна точка на качеството на произвеждания продукт? Как стойността на изпълнителските изкуства ще стане по-видима както в художествено отношение, така и като интелектуален и финансов капитал, използван в икономиката на знанието? Това са по-дългосрочните измерения на днешния абсурд, наречен „реформа”. И тъй като на обществото отново се пробутват някакви пластмасови отливки, то не може да остане равнодушно към такива ерзац-преобразувания.
Истинските реформи се правят с пари, а не с принудителни икономии. Дори и непопулярните мерки са добре дошли, когато са обусловени от разумно претеглени фактори, но не могат да бъдат етикет на необосновани административни импровизации. Впрочем достоен пример за поведение и отношение към културата по време на криза са одържавяването на Народната опера от правителството на Стамболийски веднага след Националната катастрофа и Ньойския договор /наред с реформите и големия тласък в образованието/, както и Законът за театъра от 1942 г. Кризите са за хора на духа и за истински държавници – те тогава показват своята сила. Друго поведение е израз на тежка криза в представата за обществени ценности, която не е в икономиката, а в главите на прелетни политици.
20.07.2010 г. От милеещите за българската култура:
Вълнообразно
Идеалният кмет: Клуни, но женен
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО г-жа Цецка ЦАЧЕВА и г-...
Валерия Велева във в. "Труд" с...
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО г-жа Цецка ЦАЧЕВА и г-...
Валерия Велева във в. "Труд" с...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 395
