Прочетен: 1669 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2010 22:33
Световната финансова криза изобщо не е приключила и това е видно не само от далечен Дубай, който обяви, че спира да обслужва международните си задължения, но и от страните в различни краища на Европа. При обявяването на бюджетите за следващата година Ирландия и Великобритания обявиха сурови мерки за съкращаване на разходите и увеличение на приходите. Гърция, която като че ли е в най-лошо положение, не само не свива разходите, но и продължава да увеличава заплатите. Ще стане ли тя следващият Дубай, пише сп. „Тайм”.
Не лошо всеки, който мисли, че световната икономическа криза е приключила, да погледне поведението на европейските държави през тази седмица. Решен да съживи слабата икономика на страната си, ирландският финансов министър Брайън Ленихан обеща икономии от 6 милиарда долара в бюджета, за да потуши дефицита. Това е вторият му кризисен план за тази година и най-жестокият в Ирландия от десетки години. В доклада си за проектобюджета, обявен няколко часа по-рано, британският министър Алистър Дарлинг разкри най-новите планове на правителството си за стабилизиране на разклатената британска икономика, включително наказателен данък върху бонусите на банкерите, увеличение на социалните осигуровки и таван на увеличенията на заплатите в публичния сектор.
На другия край на Европа нещата изглеждат още по-зле. Само за няколко дни акциите на гръцката стокова борса паднаха с 9 на сто. Критичното положение с гръцките държавни финанси принуди международната рейтингова агения “Фич” да намали рейтинга на страната на ВВВ+ - най-ниският в еврозоната. Може да последват още удари: конкурентните агенции “Муудис” и “Стандарт & Пуърс” заплашиха с подобни мерки в най-скоро време.
Две седмици след като Дубай изуми инвеститорите като обяви, че спира да обслужва международните си задължения на стойност 60 млрд долара, понижението на рейтинга на Гърция е още едно доказателство, че икономическата криза съвсем не е свършила. А държавите, които трябва да запълват зейналите дупки в бюджетите си, изправени пред банкрут, тепърва може да се окажат пред доста проблеми.
Това се отнася в пълна степен за Гърция. Годините на базирания на дългове растеж и не особено строга фискална политика потопиха страната в дълбок бюджетен дефицит. Очаква се през 2012 година дефицитът да нарасне до 125 процента от БВП – най-високият в еврозоната. „Ако търсите пример за политически елит, който мисли, че членството в еврозоната е панацея, каза Саймън Тилфорд, главен икономист в Центъра за европейска реформа в Лондон, само погледнете Гърция. Тя наистина е в беда.”
И няма да е лесно да се справи с проблема. Жан-Клод Трише, председател на Европейската централна банка, която определя лихвените проценти на 16-те държави от еврозоната, призова на 7 декември страната да предприеме „смели” стъпки, за да се справи с кризата. Гръцкият финансов министър Георге Папаконстантину от социалистическото правителство, което спечели изборите през октомври, веднага обеща да направи „каквото е необходимо”, за да укрепи държавните финанси. Ключът за плана за възстановяване е през следващата година бюджетният дефицит да се намали от 12,7 процента (повече от четири пъти над допустимите от ЕС нива) на 9,1 процента.
Това предизвика въвеждането на мерки за увеличаване на приходите като санкции срещу укриването на доходи, но все още липсват признаци за големи съкращения на разходите, от които страната има нужда, за да оправи финансите си. Нещо повече, подновеният растеж означава преминаването от икономика, базирана на вътрешно потребление, към икономика, задвижвана от експорта. „Това ще бъде невероятно трудно, имайки предвид, че Гърция позволи конкурентността на цените й в еврозоната да бъде значително отслабена, каза Тилфорд. И все още сме свидетели на големи увеличения на заплатите в страната.”
Сравнете я с Ирландия. Откакто изпаднаха в криза – между 2001 и 2008 година, заради растящата цена на труда, делът на страната в експорта в еврозоната падна с една пета – ирландците не се посвениха да стягат коланите. Когато обявяваше бюджета на 9 декември например Ленихан обяви дълбоко непопулярни съкращения в плащанията в обществения сектор, които може да предизвикат стачки. Но когато става дума за ограничаване на собствените им харчове, твърди Тилфорд, „гърците са далеч от мисълта да признаят, че наистина нямат избор”.
Това сигурно смущава ЕС, който има лимит на помощта – или натиска – която може да окаже на Гърция. Ако на страната бъде позволено да изпадне в неплатежоспособност или да се обърне към Международния валутен фонд за спешен заем, това ще нанесе сериозен удар върху имиджа на 11-годишната еврозона. Каквито и финансови отстъпки да предложи, той почти сигурно ще постави жестоки условия. И Гърция няма да има друг избор освен да приеме.
"Само за няколко дни акциите на гръцката стокова борса паднаха с 9 на сто"
На стоковите борси не се търгуват акции и съм забелязал много журналисти пишат стокова вместо фондова. Защо не знам и всеки път се смея :)
stocks exchange - значи фондова борса !!!!
Стокова борса - За суровини и материали е - commodity exchange
На втората (стоковата) акции не се търгуват!
