През този период се появява един нов вид изкуство, което се противопоставя на хармоничния  възглед за света характерен за Възраждането.През тази голяма епоха се извършват различни достижения в музиката като е появата на оперерния жанр, както и на други  вокално инструментални жанрове. Този период завършва със смърта на Бах и Хендел. Твърди се, че бърокът е стил, даващ на Папството формализиран и величествен начин на изразяване, който да възстанови престижа им, превръщайки се в символ на Контрареформацията. Твърди се, че бърокът е стил, даващ на Папството формализиран и величествен начин на изразяване, който да възстанови престижа им, превръщайки се в символ на Контрареформацията.Терминът Барок пъзниква много по-късно и означава бисер с неправилна форма, има испански произход и е свързан със строежа на огромните катедрали и дворци, която цел е да разкрие величието на монарсите пред обикновения човек. Бароковата епоха на обсолютните монархий – Людвик 14 – Кралят слънце. Барокът е изявен в архитектурата. В голямата Барокова епоха съществуват и други стилове, например Рококо (в превод: Малки раковини, камъчета).

Характерен е за приложните изкуства: пана, гоблени, скринове, причудливистилове. В музиката този стил е изявен в произведенията на френските клавесинисти.

Едно от най-големите достижения на бароковата епоха е появатана оперния жанр. Операта като жанр е подготвена от епохата на ренесанса, но в пълна сила се появява през барока. Найната поява е предвествана от различни творби, в които имаме музика, пеене, драматична игра – Адам Дьо Машоу „Игра за Робен и Марион.” В античните трагедий, вдрамите, мистерий, в дионисиевите празници и др. Друг вид са комедийните театри в Италия, разпространени най-вече през 16 век, известни под името “Comedia dell’arte”. В него се представяли случки от ежедневието на хората, като героите са все едни и същи. При тях драматичната игра много често е съпровождана с песни или танци. Трети предшественик на операта е хомофонно хармоничния стил. При него вече, за разлика от полифонията, се обособяват водещи и акомпаниращи гласове. Хомофонно хармоничния стил довежда до появата на специален способ на изписвания на Basso continuo. Той се използвал най-вече при изписването на партията в клавира. Родина на операта е Италия. В бароковата епоха този жанр се развива предимно в градовете: Флоренция, Венеция, Неапол и Рим. В края на 16 век в градовете на графовете Барди и Акопо Корси се събирали множество аристократи и интелектуалци, които на своите сбирки събеседвали по въпросите за изкуството като чест на тез събирания бил Винченцо Галилей. Там се поставя въпроса за бъдеюето развитие и синтез между музика и литература, по подобие на античната трагедия. В края на 1590 година се появява първия образец на новия жанр, като точната година не е маркирана. Спори се дали е 1594 или 1597година. По повод сватбата на Фернандо Медичи и Катерина Флорен във Флоренция възникват множество придворни представления с музика. Едно от тях има голяма популярност, това е операта „Дафне”, нейни автори са Ринучини и Акопо Пери. Освен във Флоренция новия жанр получава бързо разпространения във Венеция и Неапол. През 1637 година се построява и първия оперен театър. На сцената на венецианската опера са се използвали множество ефекти, полили са се огньове, използвали са се живи животни. Самите певци са летелина сцената. В Неапол в операта се обусновава със стилът Opera Seria (Сериозна опера). Особеностите на този вид опера са в нейната дължина, в сюжетите, които са с героичен отенък и  задължителен щастлив финал. Тъй като операта е светски жанр, в опера серия се появява култ към красивото виртуазно пеене, която цел е била да се покаже вируозността на певците. Освен в чисто структурен характер, естетиката на операта се изразява и до голяма степен в поведението и маниеризма на публиката. Жените са носели огромни, натруфени перуки, дълги обрачови рокли и силен грим. Една дама е трябвало да носи задължително ветрило и бинокъл в ръка. Мъжете са били по-скромни в облеклото но, черния фраг е бил задължителен.

 

 

Абсолютизмът е модел на силно централизирано държавно управление, при което владетелят упражнява неограничена върховна власт, без ефективен контрол от страна на представителна институция. При тази форма на управление се създават бюрократичен апарат, постоянна армия и полиция. Абсолютизмът в Европа преобладава през 16-18 в.

Просветен абсолютизъм -  държавен строй от XVIII в., когато монарсите се обявили за привърженици на просвещението, борили се против църковните превилегии и феодалите, покровителствали търговията и промишлеността, но при все това не давали свобода на народа. Този период е известен още като Просвещение. Хуманистичните елементи от Ренесанса достигнали връхната си точка през периода, наречен Просвещението утопичната мечта на Просвещението може да се опише с пет думи: разум, природа, щастие, прогрес и свобода. За хората от Просвещението човекът и обществото могат да бъдат усъвършенствани. Ако тези хора са имали религия, то тя е била деизъм. Деизмът е вяра в бог, който е създал света, но няма контакт с него сега и не е открил своята истина на човека. Философът Волтер/ 1694- 1778/, често наричан" бащата на Просвещението", вярвал, че ако има Бог, то Той мълчи. В тази Епоха на Разума, или Просвещението/ 1648- 1789/ науката и човешкият разум заместили християнската вяра и станали крайъгълен камък на западната култура. Духът на Просвещението не е нищо друго освен интелектуална революция. Така се ражда секуларизмът/ думата секуларизъм означава" да се направи светско, да се изключи религиозното образование от училище"/. С издигането на съвременната наука от 15 до 18в. Основната идея била, че човекът е способен сам да открие истината като използва сетивата и разума си. Така невидимият духовен свят бил отхвърлен като суеверие. Резултатът? Тогавашната култура била освободена от всякакво формално християнско влияние, като на негово място се появила нова натуралистична философска основа. Всичко, което съществува, е част от един космически механизъм, включително и човекът. Тогава кое дава смисъл на живота? Той става празен и лишен от смисьл, така оптимизмът се преврьща в песимизъм, както е през 18в., защото разумът не може да даде отговор.

1."със смърта на Бах" - фамилията Бах е огромна. Кой точно от тях имаш предвид? Навярно Йохан Себастиан Бах.
2."произведенията на френските клавесинисти" - струва ми се, че тук спокойно може да цитираш както имена, така и линкове към ютюб - например изпълненията на Иво Погорелих.
3."през 16 век" - прието е тази номерация да се изписва с римски цифри - "ХVІ век".
4 ОбрАчови - правилно обръчови, фраГ - правилно фрак. Не мисли че се заяждам. Напротив - текстът е интересен и поучителен, но дребните грешчици развалят крайното впечатление.
Моля те - хвърляй един "редактарски" поглед преди да постнеш своите отлични текстове.
С най-добри пожелания! Ю.Митев.