Романтизмът поставя човека в центъра на естетическия опит. Изгубил част от своите божества, станал част от обществения механизъм, романтическия човек търси свободата, за да се превърне в онова звено на историята, в което активно съединени живеят културните образи на Времето. Величественото според Балзак е у самия човек – в силата и дълбочината на неговата страст, докато всичко останало е случайност. Олицетворението на естетическия идеал е Есмералда на Виктор Юго. Авторът я описва като злощастна жертва на страстта и суеверието.У нея хармонично са съчетани танцът и движението, играта и веселието с невинна и милостива душа. Тя е екзотичен цвят сред суровия каменен декор на Париж. Според Балзак Париж е големият модерен град, разкрид с енциклопедични подробности за наговоро устройство, архитектура, търговска мрежа, обществен и частен живот. Това е гигантската сцена върху коята се разиграва трагедията на живота и в същото време чудовищен организъм движен от страст и измама. Париж олицевтворява упадъка на нравите, всеобщата поквара, лицемерието превърнато във всекидневие. Париж е наречен град тресавище, а основната цел на човека е „да не затъне в него”. В тресавището на страстите и сметките обаче оцелели няма. Мъжете и жените приемат лицемерието като жизнена необходимост. А парите оставят своя отпечатък върху всичко – желания, капризи любов. На места повествованието прилича на счетоводен документ, в който приходите, разходите, лихвите, месечната и годишната рента платежните полици, залаганията, фалитите наподобяват хиперболична финансова операция, в която са включени всички независимо от своите места в обществената йерархия. Романите на Виктор Юго сред които „Парижката Света Богородица” и „Клетниците”, запазват своята популярност до днес, а ”Кромуел”, „Ернани” и „Кралят се забавлява” (Верди пише един от най-големите си оперни шедьоври по този роман „Риголето”) са образци на романтическата драма. Най-висша форма е пожертвованието в името на любовта към ближния.