“Когато бях малка ходех на цирк най-вече, защото ми харесваха животните. По особен начин ме привличаше слона, защото по време на спектаклите това огромно животно правеше какви ли не номера, въпреки впечатляващите си размери и тежест. Онова, което ме озадачаваше най-много беше факта, че след изпълнението на номера си и до момента преди да излезе на сцената, слонът стоеше вързан за дървено колче забито в земята, с верига, закопчана за единия му крак. Все пак колчето беше само едно миниатюрно парче дърво, забито в земята само на няколко сантиметра. И въпреки, че веригата беше голяма и здрава, изглеждаше ми очевидно едно животно способно да изкорени дори дърво, да може да се освободи лесно от колчето и да избяга. Наистина беше загадка за мен...

Какво го държеше вързан?
Защо не бягаше?

Слонът от цирка, въпреки силата си и огромните си размери не бягаше, защото е бил връзван за подобно колче още, когато е бил много, много малък..
Затворих очи и си представих беззащитното слонче, родено наскоро, вързано за дървено колче.
Представях си, че в този момент слончето се е опитвало с всички сили да се издърпа , но въпреки усилията му не е успявало да се освободи от оковите, защото са били твърде здрави за него.
Виждах го как заспива изтощено и на следващия ден пак с нови сили се опитва да се измъкне и освободи и после на следващия ден и на следващия... докато един, ужасен за неговия живот ден животинчето просто е приело безсилието си и се е предало на собствената си съдба...

Това е заключението от тази тъжна история – огромният слон, който виждаме в цирка не бяга, защото горкият приема, че няма да успее. У него е останал спомена от безсилието му в първите опити.
Ужасното е, че никога след това не се е връщал към опитите си да се освободи. Никога повече не е проверявал силите си, за да се освободи...

И ние човешките същества също имаме своите дървени колчета, които ни държат вързани...
И всички ние пончкога сме малко или много като слона от цирка – обикаляме насам-натам неосъзнаващи, че сме вързани към някаква верига, която не ни позволява да се чувстваме свободни.
Живеем, мислейки, че не можем да се справим с редица елементарни неща, защото някога, когато сме били малки или при наши отминали преживявания, сме се опитвали, или защото някой ни е казвал и натяквал, че не сме в състояние да се справим, и не сме успявали.
И тогава ние сме постъпили като слона, запечатали сме в съзнанието си този спомен – не знам, не мога и никога няма да успея.
Порастнали сме с това усещане, което сами сме си втълпили и затова не се и опитваме повече да се освободим от веригите.
Когато понякога чуваме звука на брънките, влачейки със себе си веригата си,  се обръщаме към нея и си мислим „няма да мога... и никога няма да успея...”

Но какви са тези вериги, които ни отнемат свободата?
Това са нашите вярвания, убеждения, нагласи, които ни ограничават и не ни позволяват да приемем и да повярваме в нашите силни качества, карат ни да се съмняваме в нас самите, поставяйки граници сами на себе си…

Чували  сте за позитивното мислене.
Съществуват хиляди книги и курсове, посветени на позитивното мислене. И със сигурност много хора имат свое мнение по въпроса. Относно силата на позитивното мислене, което ни помага да подобрим самочувствието си, да заменим стресовите и напрегнати моменти с моменти на успех.
Може би случайно или защото сте били в лош период от живота си, по някакъв повод сте се информирали за темата позитивно мислене.
И какво направихте после? Защото, нали знаете, да четеш и да се интересуваш от нещо не означава кой знае какво, ако не се премине към действие. Казвам ви го, защото и аз постъпих по същия начин.
Откриваш, че онова, за което говори тази философия за позитивното мислене, е валидно и после нищо не правиш.
Бях в един особено черен период от живота си. Нали знаете от онези години, които нямате търпение да приключат, та стигате чак до там да четете хороскопа за следващата година, защото тази вече просто не я издържате?
И така, беше точно една от тези години, когато си купих първата книга за позитивното мислене. И даже мисля, че успях да разбере от части посланието на книгата и си казах „наистина е вярно това, което се казва тук”. И после какво направих? Сложих я в библиотеката.
Нищо, не направих абсолютно нищо! Като хиляди други хора. И така на пук на позитивното мислене  и хороскопа, следващата година беше още по-кошмарна.
И сега зная защо.

Което с други думи означава, че всичко онова, което сме или правим, първо се заражда в нашите мисли. Което пък означава, че онова, което мислим за света, който ни заобикаля, за нашия живот и за нас самите се превръща в нашата реалност. Все пак да мислим позитивно не означава да обикаляме и да виждаме света в розово и когато някоя неприятност ни се стоварва върху главата.

Позитивното мислене не означава да сме оптимисти на всяка цена.

Позитивното мислене се ражда като потребност от промяна и подобряване качеството на живот, която би могла да се осъществи в нас чрез наблюдение и трансформация на нашите мисли.

Да мислим позитивно означава да свикнем нашето съзнание да създава полезни мисли, да променим поведението си, да намерим по-добър начин да приемаме нещата от живота. 
Това е развиване на здравословно оптимистично отношение към нас самите и живота, вярата че си струва да правим усилия, надеждата че можем да постигнем един положителен резултат независимо от препятствията, които се изпречват на пътя ни.
Да мислим по позитивен начин помага на ума и тялото да са спокойни и в същото време дава смелост и кураж, които водят до по-убедително поведение. Когато сме в добро настроение  се чувстваме с повече желание за действие, по-мотивирани да намерим нови решения на стари проблеми и да работим за собственото ни професионално и лично развитие.
Научавайки се да мислим по позитивен начин, най-вече в трудните моменти, е възможно да упражняваме положително влияние върху собствените ни душевни състояния. Върху поведението и следователено върху качествето на собствените ни постижения. Възможно е да сложим край на „тиранията” на тези негативни мисли, които ума ни произвежда автоматично в проблемни ситуации.
Когато нашето съзнание създава негативни мисли  това се отразява на нашето здраве и емоционално равновесие, губим способността си да се радваме на живота. Научните изследвания показват , че доброто настроение, оптимизма и положителните емоции влияят благотворно върху доброто състояние и че оптимистично настроените хора се разболяват по-малко и се възстановяват по-бързо след болести и неуспехи.
Същото се случва и на ниво самооценка – мнението, което имаме за себе си. Тя зависи от умствените схеми, които сме развили по време на нашия живот, в нашите
мисли.
Всяко наше преживяване е резултат на определена умствена концепция или на мнението ни  за нас самите. Всяка наша мисъл се отразява върху развитието на утрешния ден.
И нашите убеждения и схващания за нас и за света около нас са тези, които дават живот на ежедневните ни преживявания.
Мислите играят една основна роля в нашия живот и създават нашите бъдещи преживявания. Затова е определящо да се научим да бъдем съзнателни към всичко, което мислим и казваме и да се научим да трансформираме нашите мисли и действия, за да бъдат в наша помощ, а не препятствия при създаването на живота, за който мечтаем.

„Мислите са тирани, които се връщат, за да ни измъчват” се казва в една книга... Правото на свобода е първоначално право на всяко едно живо същество. А силата на позитивното мислене, която е изцяло под наш контрол би могла да ни върне свободата – тази свобода, която ни е дадена по рождение.