Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2010 04:03 - Имени дни и празници през месец декември
Автор: sonyagarcheva Категория: История   
Прочетен: 4199 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 15.11.2010 04:09


 imageИмени дни и празници през месец декември




















04. Декември. Коледни пости. Варвара, Св. великомъченица Варвара. imageПреп. Йоан Дамаскин. 
На гръцки език името Варвара означава "чужденка". Празнува Варвара. Женска Коледа. В българската народна традиция денят на света Варвара се тачи за предпазване от шарка. Това е един чисто женски празник, с който се цели омилостивяването и прогонването на шарката от селището. За целта жените приготвят обредно вариво "Варвара" от различни зърна - боб, леща, жито, царевица и др., Подслаждат го с мед и раздават на съседските деца за здраве. На места има и обратна забрана - на този ден да не се варят боб и леща, за да не остават белези по болните от шарка деца. Вечерта срещу Варвара жените нареждат трапеза "за болята".

  image

 05. Дерември. Коледни пости. Свети Сава.imageПреподобен Сава Освещени. Преп. Нектарий Битолски. Името Сава идва от еврейски език и означава "старец", чрез него се пожелава на притежателя му "да доживее до дълбоки старини", преведено от арабси, името означава „неволя”.Празнуват: Сава, Савка, Савина.

 

 

 

 image

 06. Декември. Коледни пости. Никулден.imageНа трапезата да има шаран. Свети Николай, епископ Мирликийски, чудотворец. Николай означава "народопобедител". Празнуват: Николай, Никлола, Николина, Николета, Кольо; Нина може да празнува на 14. януари, в деня на света Нина. Според народните вярвания, при подялбата на света, на свети Никола се паднали моретата, реките и езерата. Той е господар на подводния свят - на рибите и на демоните, обитаващи водите. Светецът е покровител на моряците и рибарите. Той е патрон и на търговци, банкери, воденичари, ловджии, кираджии. Свети Никола е покровител и на семейството и рода, пазител е на дома, имота и стоката. Неговата благословия се търси при освещаване на нов дом. На Никулден се извършват и гадания за времето и реколтата. Момите играят "сглядно", никулденско хоро, а ергените и възрастните хора ги оглеждат отстрани. Изпълняват се и ритуали само от мъже, като най-важната роля в тях е отредена на най-възрастните хора. На този ден се устройват семейни, родови и общоселски курбани за здраве и плодородие.

 image

08. Декември. Коледни пости.image Официален празник на българските студенти.

 

 

 

 image

09. Декември. Коледни пости. Зачатие на света и праведна Анна.imageАна е еврейско име и означава "грация, миловидност". Празнуват Анна, Ана, Анка, ако желаят, те могат да празнуват на 25. Юли – св. Ана Лятна. Според светото писание на този ден света Ана заченала Дева Мария. Денят се пада на преход от есен към зима, когато "слънцето се завърта към лято" или "рипнува като пиле на праг". Поради почитта към светицата, като майка на света Богородица, народът я смята за закрилница на брака, семейството, бременните жени и децата. Този празник е подходящ за момински любовни и брачни гадания. Момите засяват жито в гърне или потапят в съд с вода клонка от вишна или ябълка. Ако до Сурваки житото поникне или клончето се раззелени, момата може да очаква годеж и венчило през идващата година. На много места на този ден гелдат за полазник. На този ден магьосници, бродници и вражалци извършват различни магически ритуали, а за да се предпазят от магии стопаните поръсват с просо около къщите и стопанските постройки, мажат виметата на кравите с чесън, слагат при кокшките човешки екскременти. За предпазване на нивите и стоката от пакости, злини и болести, в деня на света Ана жените не предат вълна и не тъкат черги. Тези, които са с малки деца не похващат никаква работа, за да не се разболяват децата им. 
Докато Господ е творец и носител на доброто, дяволът е негов антипод, носител на злото. Той е черен, грозен и страшен, и може да се превръща в различни животни. Той носи на хората болести, страдания и смърт. Дяволът ги съблазнява чрез техните слабости и по този начин ги подтиква да вършат злини. Изпадналите под властта му стават злодеи, крадци, убийци и прелюбодейци. Веднъж в годината всички дяволи се събират в запустяла воденица, под дяволско дърво, на гробището или на кръстопът, за да споделят злодействата си и да си поделят градовете и селата. Това става срещу деня на света Ана, срещу Еньовден или през Мръсните дни. Именно през тези дни, за да се предпазят от злото, предците ни са изпълнявали редица магически ритуали.

 image

 12. Декември. Коледни пости. Свети Спиридон, епископ Тримитунтски чудотворец. Гръцката транскрибция на името е "кошничка за хляб", а латинската -"вдъхновение и дар". Празнуват Спиридон и Спиро. Свети Спиридон се почита като закрилник на занаятчиите - обущари, терзии, абаджии, дюлгери, тухлари, бакърджии. На този ден еснафът освещава в църквата мъжко животно, което коли курбан в чест на светеца.
 image

17. Декември. Коледни пости. Пророк Даниил и свети 3 отроци Анания, Азария и Мисаил. Даниил е еврейско име и означава "Бог е мой съдия". Празнуват: Данаил, Даниил, Даниела.

 image

20. Декември. Коледни пости. Игнажден.imageСвещмъчк Игнатий Богоносец. Игнатий е латинско име и означава "огнен, пламенен, буен". Празнуват: Игнат, Пламен, Огнян, Пламена, Огняна. Игнажден. Според българската народна традиция на този ден започват родилните мъки на света Богородица и за това коледарите пеят: "замъчи се Божа Майка от Игнажден до Коледа". През този период младите нераждали жени не бива да похващат никаква работа, за да раждат лесно. В някои райони се смята, че Мръсните дни започват още от Игнажден. 
Навсякъде в страната празникът е известен с обичая полазване. Полазник е този човек, който пръв почука на вратата ни на Игнажден. Полазник може да бъде и член от семейството, който пръв е излязал от къщи. Когато се прибере, той внася трески или слама в къщата. Полазник може да е и животно, като най-желана е свинята, защото винаги рие със зурлата си напред. Винаги се гледа полазникът да е грижовен стопанин, да е имотен и с добър нрав, защото какъвто е полазникът, такава ще е и идващата година. Ако полазникът донесе късмет в къщата, на следващата година го канят на споход с бъклица вино.

image

21. Декември. Коледни пости. Св. мъченица Юлияния. 
Юлиан на латински език означава "къдрав, с къдрава коса". Празнуват Юлияния, Юлиана; по желание Юлия и Юлиан може да празнуват на 15. Юли.

 image

22. Декември. Коледни пости. imageСвета Анастасия, Света Чьорна. Св. преподобна мъченица Анастасия. На гръцки език Анастасия означава "възкръснала".Празнуват Анастасия, Анастас, Ася. Народната традиция почита света Анастасия като покровителка на смъртта, може би защото празникът й се пада на границата между есен и зима, когато природата изглежда безжизнена и мъртва.

 

 

 image

24. Декември. Коледни пости.image Бъдни вечер. Св. Преп. мъчца Евгения. Преп. Николай воин българин. На гръцки език Евгения означава "благородна, благочестива". Празнуват Евгения, Евгени, Геновева, Генко, Генка. Бъдни вечер. В навечерието на Рождество Христово във всеки български дом се устройва празнична вечеря. В миналото, още сутринта мъжете отивали в гората, за да намерят и отсекът дърво за бъдник. Най-често то било дъбово или крушово. Когато го поваляли, внимавали дървото да не опре в земята. После тържествено отнасяли почистеният и окастрен бъдник до двора. При внасянето му през портата носачът питал: "Славите ли млада Бога?", а домашните отговаряли: "Славиме, славиме, добре ни дошъл!" И всички хорово произнасяли: "Амин, дай Боже!". Стопанинът внасял вкъщи бъдника на дясното си рамо, търкулвал го при огнището и наричал: "Дошъл Божич и се похвалил с теленца, прасенца, агънца, яренца, жребенца, с голям клас на нива, с късмет и погодия, кът-кът бабини пиленца, по село ходили, дома носили!". Докато мъжете се занимавали с бъдника, жените приготвяли обредните хлябове. За Бъдни вечер и до сега се приготвя кръгъл хляб, боговица, бъдняк, колашки колак, вечерна или светец. Както и да наричали хляба, жените го украсявали със слънчеви лъчи, кръст, стилизирани цветя и птици, харман, рало, орач, кошара и пр. В Западна България за imageБъдни вечер жените и сега пекат прясна пита със сребърна пара в нея. За Коледарите се пекат краваи, които са украсени освен с пластични символи от тестото и с чимшир, бръшлян, орехи, пуканки, стафиди, сушени сливи и парички. В миналото за празничната вечер подът на стаята се заситлал със слама. Някъде покривали сламата с чувал за жито, а най-отгоре постилали покривка и върху нея подреждали всички приготвени за вечерта ястия. И до сега се спазва обичая блюдата да са постни и да са нечетен брой. На трапезата слагали свещ, а около нея жените подреждали ръкойка житни класове, решето с орехи, ябълки, сурово житно в гаванка, паламарка и сърп, палешник и други предмети свързани със стопанската дейност. Най-възрастният човек в дома прекадявал трапезата, къщата и стопанските постройки, после вдигал хляба високо, изричал благословия и пожелание за високи жита, разчупвал го и давал по парче всекиму, като първото парче се отделяло за света Богородица. На трапезата оставятли и място за предците (стопана, наместника). Вечерята започвала рано, за да узреят рано житата, като през това време никой не бивало да става от масата, за да не стават квачките от полозите. Само стопанинът можел да става при необходимост, но трябвало да ходи приведен, за да се превият житата от зърно. Остатъкът от хляба поставяли на високо, за да израстнат житата високи. След вечерята децата се търкаляли в сламата, но само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат. След вечерята стопаните запазвали суровото жито, орехите и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. През деня, преди вечерята, жените носели постни ястия и колаци на гробищата, почитайки по този начин предците. Смята се, че и коледарите черпят своята сила да прогонват вампири, върколаци, таласъми, болести, вещици и бродници от света на мъртвите. В много от песните им се говори за дългия път, който изминават от света на починалите деди до света на живите, за да донесат на хората закрила от злите сили и благослов за здраве и плодородие. 
И до днес е широко разпространено вярването, че в полунощ небето се отваря и границите между световете изчезват. Това е началото на Мръсните дни, през които по земята бродят всякакви нечисти сили, магьосниците правят магии, а обикновените хора гадаят за здраве и плодородие, за любов и венчило. През тази нощ коледарите обикалят селото и влизат във всяка къща. Изпълнявайки своите магически ритуали, те се стремят да прогонят злите сили и да върнат порядъка на земята при хората. Коледните песни се пеят само през тази нощ. Когато слънцето изгрее, песните губят своята магическа сила и коледуването се преустановява. Коледарите тръгват винаги от запад на изток. Във всяка къща те изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелания за здраве и плодородие. За всяка възраст, пол и занятие коледарите имат песен и благопожелание. Като благодарност за благопожеланията стопаните даряват коледарите с вит-превит кравай, месо, сланина, боб, брашно, кълчища и други продукти, а нареченякът, водачът на коледарите, отговаря на този дар с благослов, обърнат на изток.

 image

25. Декември. Коледа, Божич. Мръсни дни. Рождество Христово.                                                                                      

На гръцки език Христос означава "помазаник". Празнуват Христо, Христина, Кристина, Кристиян, Младен, Младенка, Божика, Божил. 
Коледа, Рождество Христово.
 Коледа е празник, на който църквата отбелязва раждането на Исус Христос, Спасителя на хората. Името на празника му идва от древноримските календи, дни посветени на зимното слънцестоене и раждането на новото слънце или може би е произлязло от думата „коля”, свързана с прасето, което се коли за този празник. Това е денят в който се ражда Млада Бога и от тук идва другото име на празника - Божич. Раждането на новото слънце попада на границата между старата и Новата година. Според нашата народна традиция 12-те дни от Коледа до Богоявление са дни на хаос и всички магически практики, изпълнявани по това време целят да възвърнат реда и хармонията на земята и в живота на хората.imageСутринта на Рождество Христово, след тържествената църковна служба на мегдана се извивало общоселското коледно хоро. Събраните от коледуването момински краваи се изнасяли на търг и всеки момък се стремял да откупи кравая на изгората си. Коледарите се събирали на празнична трапеза в дома на своя водач, устроена с част от продуктите, събрани при обредното обхождане на къщите. На някои места коледарите черпели с колашко вино на мегдана при хорото.

Дванадесетте дни от Коледа до Богоявление народът е нарекъл Мръсни, погани, некръстени дни. Хората са смятали, че това е времето на хаоса, когато по земята бродят злите сили. Преданията разказват, че от залез до изгрев навън шетали караконджоли, вампири, върколаци и таласъми. На отделни места вярвали, че през мръсните дни на земята идват душите на мъртвите, за които на бъднивечерната трапеза се оставяло място. За да се предпазят от злото хората носели скилидки чесън в дрехите си и не замръквали навън, а на вратите на къщите си поставяли клонки от бодливи растения, хвойна, глог, елха или бодлива зеленика. Спазвали и други забрани. През тези дни хората спазвали и строго полово табу, защото вярвали, че дете заченато по това време ще се роди с някакъв недъг или ще вампиряса след смъртта си. Родените през тези дни деца също били специални, тоест проблемни. На някои места наричат тези деца каракони. Мръсните дни са много подходящи за магии и различни гадания.

 image

 26. Декември. Мръсни дни. imageСъбор на Пресвета Богородица. Свщмчк Евтимий, еп. Сардийски. Свети Йосиф Обручник, цар Давид и Яков, брат Божиий. На еврейски език Йосиф означава "Бог да помага, да умножава", Давид - "възлюблен, любимец", а Яков - "следващ някого, пета". Празнуват Йосиф, Давид, Яков, Якоб. Ден на бащата.

 

 

 

 image

  27. Декември. Мръсни дни. Стефановден. Свети първомъченик и архидякон Стефан. Преп. Теодор Начертани. На гръцки език Стефан означава "венец"; "овенчан", "коронясан". Празнуват Стефан, Стефана, Фани; Венцислав и Венета, които може да празнуват на Цветница по желание.

 image

  

 30. Декември. Мръсни дни. Св. мъченица Анисия св. Свщмчк Зотик презвитер Сиропитател. На гръцки език Анисия означава "успешен край". Празнува Анисия.

  image 

 31. Декември. Мръсни дни. Преподобна Мелания Римлянка.image

Мелания означава "черна". Празнува Мелания. През целия ден кипи подготовката за посрещането на Нова година и Васильовден. За празничната трапеза жените пекат боговица с кръст отгоре или пита с пара в нея. Приготвят също баница с късмети, като най-често това са предварително наречени напъпили дрянови клонки. За трапезата се приготвя варена свинска глава или пача от главата и краката на закланото на Коледа прасе, свински пържоли, суджуци и прочие блажни ястия. 
Сурваки се явява втората кадена вечеря. Обредността на празника повтаря тази на Бъдни вечер и Коледа. По традиция тя също е в тесен семеен кръг. В полунощ сурвакарите започват да обикалят селото. И те, като колеларите влизат с благослов във всяка къща. Същата вечер момите се събират на кръстопът, край реката или при чешма, мълчешеом наливат цветна, мълчана вода в бяло менче, пускат във водата просо, а после белязаните си с разноцветни вълнени конци пръстени или китки. Обичаят се нарича Ладуване, по името на славянската богиня на любовта и брака. През тази нощ всички хора гадаят за здраве и плодородие.




Тагове:   празници,   месец,


Гласувай:
2



1. анонимен - Interesting, thanks
11.09.2011 21:43
Right after all, what an excellent website and useful posts, I'll upload inbound hyperlink - bookmark this internet website? Regards, Reader.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sonyagarcheva
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 766115
Постинги: 206
Коментари: 134
Гласове: 395
Спечели и ти от своя блог!